Читалище Пробуда

Нашата История

Читалището в село Тетово е основано през 1907 г. от следните просветени селяни, учители и интелектуалци:

Димитър П. Ряховлиев, Георги Енчев, Лазар Монев Костов; учителите – Петко Минков, Стефан Трифонов, Кица Лефтерова Кривошиева, Марийка Церова Георги Стоянов Зартов – медицински фелдшер, Никола Георгиев Радославов – секретар и бирник Иван Попсавов и други.

Първият документ, в който се споменава годината на основаване, е „Уставът на читалището“, приет на редовно общо събрание на 6 ноември 1927 г. и съхраняван в Окръжния държавен архив на град Разград. В член 71 от раздел „Общи разпоредби“ се посочва, че уставът „отменя стария и влиза в сила след неговото одобряване“. Този факт ясно показва, че е имало друг, по-ранен устав, но не са запазени архивни документи преди 1927 г.

Първият печат на читалището е имал елипсовидна форма с надпис „Селско читалище – Тетово“ по ръба на елипсата и „Пробуда – 1907“ в центъра.“

Читалището не е разполагало със собствена сграда. Вечерните дейности са се провеждали в старото училище (в църковния двор). През 1912 г. дейността на читалището е преустановена поради войните. След 1920 г. читалището възобновява дейността си. Присъединяват се млади учители: Никола Лазаров Монев, Георги Георгиев Зартов, Тодор Друмев Кайсоев, Иванка Попова, Елена Георгиева Зартова, Райна Пенчева Мянкова, Мара Тодорова, Царева Дипчикова, Люба Ангелова, както и местни интелектуалци и прогресивни жители на селото: Симеон Несторов – кмет, Кирил Ив. Несторов, Димитър Петров Драгнев, Борис Ив. Стоев и др. Годишните общи събрания са се провеждали в училище „Христо Ботев“, построено през 1914/15 г.

Приходите са генерирани от членски внос, театрални представления, дарения, значителна част от коледни песни и от 50 декара нива на читалището. Разпределението на земята е извършено през 1928 г. До 1930 г. по този начин са събрани около 200 000 лева.

Местната партийна организация предложи парите да бъдат отпуснати във фонд, наречен „Изграждане на читалище – паметник в чест на падналите във войните. Беше направено и друго предложение за изграждане само на паметник, но то не беше прието и по-късно беше напълно отхвърлено. По-късно бяха събрани още 800 000 лева.

Поради липсата на сграда през този период, помещения, принадлежащи на Сава Стоянов, Богослав Генов, Антон Ив. Несторов и други, са били наети за читалищни дейности.

Един от първите председатели на читалището е Гроздан Г. Енчев. Траен принос като председател е на Симеон Ив. Несторов. Тодор Друмев е избиран за председател многократно. Никола Лазаров е бил и библиотекар; Георги Зартов – всеотдаен член и председател както на читалището, така и на музикалното дружество „Родна песен“; „Кирил Ив. Несторов – библиотекар; Гроздан Петракиев Върбанов – председател и други.